Тодор Славчев (27.12.1900-23.03.1992) е фото-репортер, един от най-изявените майстори на репортажната фотография у нас. Творческият му път обхваща 60 години, от 30-те до 90-те години на ХХ век, през които заснема лица и събития от различни сфери на обществения живот в родината: политически събития, градски и селски живот, бит и поминък, строителство и промишленост, дейността на Български Червен кръст, хора на изкуството, пейзажи, портрети, спорт и туризъм.
Т. Славчев е роден на 27 декември 1900 година в гр.Пловдив. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 година. Член на Съюза на българските журналисти от 1944 година. През 1929 година в Пловдив Тодор Славчев учредява списание „Трудови вести“(1929-1946), третиращо трудовите въпроси, общественото осигуряване, социалното законодателство и борбата срещу трудовите злополуки в България. От 1930 г. списанието се премества в София и Славчев се установява за постоянно в столицата. Като редактор и главен редактор на „Трудови вести“ Т.Славчев публикува свои снимки на социална и трудова тематика в списанието. През 1937 той организира към списанието първата по рода си у нас изложба „Борба срещу злополуките в България“, за която може да се прочете по-долу. През 1941 година Славчев посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. През 30-те и 40-те години Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „Утро“, „Заря“, „Дневник“, „Днес“, „Вечер“, „Нашенец“. По време на бомбардировките през 1944 г. редакцията му на Пасаж „Св.Никола“ е разрушена и голяма част от фотоархива му изгаря. Славчев и семейството му са евакуирани в софийското село Долни Лозен. Там той снима бита и обичаите на селото. Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 издава със свои средства брой първи на сп.“Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография. Участва като доброволец-военен фото-кореспондент във II фаза на Втората Световна война (1945г), като пренася със себе си фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 година в Унгария Т.Славчев организира фронтова фотоизложба, включваща снимки на много наши фотокореспонденти. След войната Славчев работи като фотосътрудник на БЧК, на вестниците „Земляк“, „Ден“, „Отечествен фронт“ и др.както и като щатен фоторепортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), в.“Народен спорт“ (1951-1953) и „За кооперативно земеделие“(1954-1960). След пенсионирането си той работи активно и до края на живота си за СБЖ, сп.“Български журналист“, сп.“Лов и риболов“, сп.“Славяни“, в.“Трезвеност“, сп. „Български воин“, в. „Литературен фронт“, в. „Поглед“, и други. Почива на 23.03.1992 год. в София. Тодор Славчев е носител на редица дипломи, грамоти и награди, както и на Орден за храброст, званието Фотограф-художник, орден Кирил и Методий I степен, Орден на труда Златен, званието Заслужил деятел на културата, Майсторската награда на СБЖ (посмъртно)
Изложбата „БОРБА СРЕЩУ ЗЛОПОЛУКИТЕ В БЪЛГАРИЯ“
На 21 февруари 1937 година, в едно от крилата на Държавната художествена академия в София, е открита изложбата „Борба със злополуките в България.“ Открива я Директорът на труда и обществените осигуровки Владимир Тошев. Изложбата е собственост на сп. „Трудови вести“. Главен уредник на изложбата е Тодор Славчев.
Изложбата е одобрена и субсидирана от Дирекция на труда и обществените осигуровки, Българския работнически съюз и Министерство на народното здраве. Начело на почетния комитет за откриването й е проф. Илия Янулов, най-добрият познавач на социалното законодателство и председател на Българското дружество за социален напредък, както и д-р Д. Бурилков, председател на Федерацията на въздържателите, д-р Хр.Тантилов,бивш инспектор в Дирекция на труда, Димитър Николов и Гео Вълев, бивши директори на труда, и Димитрана Иванова, председателка на Българския женски съюз.
Изложбата е съдържала няколко отдела – над 300 цветни табла-плакати, изобразяващи моменти от злополуки и начини как работниците да се предпазват от тях. Успоредно са били изложени противогази и противопрахови маски, пожарогасители, азбестови костюми, разни видове очила за работа с оксижен, в пещи и в каменоделни, гумени ръкавици, гетри и др. Друг отдел е съдържал диаграми на злополуките в последните десет години в страната. Имало е литературен и информационен отдел, с издадени до сега книги и статии по темата, както и скици-шаржове на авторите им и на видни деятели в областта на борбата със злополуките. Имало е отдел с карикатури, както и отдел с фотографии на различни злополуки. Друг отдел е представял табла, диаграми и плакати, изпратени от Международното бюро на труда в Женева, специално за изложбата. Предоставено е било място за няколко частни предприятия, които да изложат свои експонати: застрахователно дружество „Орел“, Дирекция на трамваите, Софийското дружество за електричество и Полицейското комендантство.
Изложбата се установява в София като постоянна в редакционните помещения на сп.“Трудови вести“, на Пасаж Св.Никола 1, като част от нея става подвижна, за да обикаля по-големите индустриални центрове на страната. На 1 ноември 1938 година изложбата е открита в Перник, по случай празника на мините; следват откривания в Пазарджик, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали. Навсякъде изложбата е посрещната с голям интерес, като първа по рода си у нас. Посещават я работници, синдикалисти, занаятчии, индустриалци, ученици, войници, граждани.
При голямата бомбардировка над София на 30 март 1944 година редакцията на сп.“Трудови вести“ е разрушена. Изгаря целият инвентар на редакцията, документация, както и експонатите на изложбата. Запазени до наши дни са репродукции на таблата-плакати от изложбата. Оригиналите на изложбата са били цветни, сега можем да ги видим в черно-бял вариант. Цветните рисунки и плакати, публикувани в този сайт, сме преснели директно от съхранени броеве на сп. „Трудови вести“.